Гоце Делчев (квартал)

Вижте пояснителната страница за други значения на Гоце Делчев.

Гоце Делчев
— квартал на София
София
42.6647° с. ш. 23.2981° и. д.
Гоце Делчев
България
42.6647° с. ш. 23.2981° и. д.
Гоце Делчев
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонТриадица

„Гоце Делчев“ е южен жилищен комплекс (квартал) на българската столица София. Наречен е на българския национален герой Гоце Делчев. Обединява бившите квартали – „Емил Марков“, наименуван на комунистическия деец Емил Марков и „Мотописта“.[1]

Жилищният комплекс граничи с основни градски пътни артерии, като булевардите „България“ и „Гоце Делчев“. В жилищния комплекс се намира спортна зала „Триадица“, а в непосредствена близост на квартала е разположен и Южният парк. Граничи също с жилищен комплекс „Стрелбище“ и квартал „Борово“.[2]

Кварталът е основан през 20-те години на ХХ век от българи бежанци от Битоля и Битолско. Първото му име е Тухларна фабрика или Тухла махала (Тула маала), защото на територията на Южния парк се е добивала глината за тухли – откритата кариера за глина под болница „Лозенец“ се вижда и днес. По това време „Тухларна фабрика“ е един от главните цигански квартали на София.[3] С навлизането на социалистическото панелно строителство тухларната фабрика е изоставена. Първите панелни блокове в квартала са построени в края на 60-те години на ХХ век. През 70-те години на XX век започва активно изграждане на ЕПК сгради.

Линии на градския транспорт, преминаващи през комплекса:[4]

  • Автобус 65, свързващ комплекса с кв. „Хладилника“ и Зоопарка, а в обратна посока – с квартал „Манастирски ливади“; (вече закрита)
  • ТБ Е73, свързващ комплекса с кварталите „Овча купел“ – 1 и 2 част, както и София Тех Парк
  • ТБ Е74, свързващ комплекса с центъра и Централна гара;
  • Автобус 76, свързващ комплекса с центъра и всички райони на ж.к. „Младост“;
  • Автобус 83, свързващ комплекса с кв. „Хладилника“ и с метростанция „Витоша“, а в обратна посока – с центъра и кв. „Илиянци“;
  • Автобус 204, свързващ комплекса с кв. „Борово“, центъра и ж.к. „Дружба – 2“;
  • Автобус 304, свързващ комплекса с НИМ;
  • Тролейбус 8, свързващ комплекса със Сточна гара;
  • Тролейбус 7, свързващ комплекса с центъра, района на Зона Б 18 и ж.к. „Люлин“ – части 3, 4, 7 и 10;
  • Трамвай 7, свързващ комплекса с кв. „Манастирски ливади – Запад“, а в обратна посока – с центъра, Централна гара и квартал „Надежда“.
  • Трамвай 27, свързващ кв. Манастирски ливади-запад с Централна гара и Надлез Надежда, пуснат на 4.4.2022 г.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Улици и произход на имената им

[редактиране | редактиране на кода]
Път Наречен на Местоположение
„406“ Карта
„Бадемова гора“ ? Карта
„Боянски водопад“ Боянски водопад, водопад на Боянската река в София Карта
България България, държава в Европа Карта
„Ген. Кирил Ботев“ Кирил Ботев (1856 – 1944), генерал Карта
„Георги Измирлиев“ Георги Измирлиев (1851 – 1876), революционер Карта
Гоце Делчев Гоце Делчев (1872 – 1903), революционер Карта
„Деян Белишки“ Деян Белишки (1844 – 1909), революционер Карта
„Димитър Попниколов“ Димитър Попниколов (1880 – 1978), революционер Карта
„Златишки проход“ Златишки проход, проход в Стара планина Карта
„Кестенова гора“ ? Карта
„Киро Тулешков“ Киро Тулешков (1846 – 1904), революционер Карта
„Костенски водопад“ Костенски водопад, водопад на Стара река в Ихтиманско Карта
„Луи Айер“ Луи Айер (1865 – 1916), швейцарски спортен деятел Карта
„Метличина поляна“ ? Карта
„Орехова гора“ ? Карта
„Риккардо Ваккарини“ Рикардо Вакарини, италиански дипломат Карта
„Силиврия“ Силиврия, град в Североизточна Турция Карта
„Славовица“ Славовица, село в Пазарджишко Карта
„Твърдишки проход“ Твърдишки проход, проход в Стара планина Карта
„Тодор Каблешков“ Тодор Каблешков (1851 – 1876), революционер Карта
„Хенрик Ибсен“ Хенрик Ибсен (1828 – 1906), норвежки драматург Карта
„Химитлийски проход“ Ясенски проход, проход в Стара планина Карта
„Червена роза“ ? Карта
„Чужденец“ ? Карта
„Ясна поляна“ Ясная Поляна, имение в Русия Карта
  1. Карта на столицата. Картография София, 2001 г.
  2. bgmaps. Карта на София // Посетен на 12.12.2019 г.
  3. Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 40.
  4. Интерактивна карта на линиите на градския транспорт, Столична община, 2019 г.